Бусманци е живо село - вече квартал на София


Да посетиш Бусманци в края на този септември е нещо различно от останалите месеци на годината. Селището се намира в чертите на голяма София, но все пак си е село, чието име стана нарицателно за мнозина, които си мислят, че в панелните джунгли на „Люлин” и „Младост” живеят пї граждани на София от жителите на Бусманци. Но това именно село, Бусманци, стана първото населено място, което от 1988 г. насам единствено откри училище в столицата. Никъде в София до този момент не е открито школо, където за първи път да се чуе „Върви, народе, възродени…”

Стават вече 22 години… В сградата ще има и детска градина, а училището е до осми клас.
„Това, че сме село, в никакъв случай не ни поставя в неравностойно положение. Хората са доволни, близко сме до София, комуникативни сме, три автобусни линии минават през селото, много удобна е и маршрутката, която минава през Бусманци” – твърди кметът Валентин Спасов. „Мирно, тихо село сме, добри хора живеят тук, някои със собствен бизнес, други се занимават с животновъдство, и процентът на безработица е нисък”, продължава кметът на път към новооткритата сграда на училището и детската градина.
Пишещият тези редове е израснал в работническата гара Искър и помни началото на панелното строителство на споменатата вече детска градина/училище, които имаха лошия шанс промените да ги замразят сякаш за вечни времена. Десетилетия те стояха като паметник на родната демокрация, но слава богу, че кмет на София стана една жена, която знае какво е училище и какво е да има къде да се подслонят децата на работещото население. На този вече приключил строеж работата по довършването започна в кметския мандат на сегашния премиер. Средства се отпуснаха целево от Столичната агенция за приватизация и въпреки кризата прерязването на лентата стана. Детската градина ще бъде за 54 деца. Комплексът ще обслужва не само децата и учениците на Бусманци. Тук ще могат да учат малчуганите и от близките квартали на гара Искър отсам реката. Училището има капацитет и не е проблем да приюти деца от другаде, ако на тях и на родителите това е удобно. 
Тук кметът Спасов се намесва с допълнението, че новооткритото училище се явява продължител на традиции от 
1878 г., т.е. в Бусманци са се учили на четмо и писмо още преди повече от 130 години. 
Населението на селото е към 2000 души. 460 къщи са подслонили към 700 домакинства. Има тенденция хора от столицата да се заселят при тях, твърди кметът и смята, че след спирането на Кремиковци и пренаселеността на „баровските” квартали под витошката яка развитието на София ще следва естествения ход на живота – към Стара планина. 
Към Стара планина води и най-удобният път за излизане от столицата и вливането на транспортния поток в Околовръстното, откъдето превозите поемат по направленията, било то за Северна България или за магистрала „Тракия”… Но тежкото автомобилно движение през селото разбива „околовръстното шосе” на Бусманци и по предложение на Спасов догодина ще бъде извършена цялостна реконструкция. 
Двамата добре знаем, че старото трасе не е проектирано, не е пригодно за днешните тежки машини – бетоновози, гондоли, камиони с инертни материали. Шосето не може да издържи това натоварване. Разбираемо е, никой не е могъл да предвиди, че една днешна гондола е към 40 тона и няма нищо общо със социалистическите зилове, които прекарваха баластра от кариерите наоколо за изграждането на кв. „Дружба”, за гостите на прочутия Фестивал на младежта и студентите от цял свят преди повече от половин век…
С помощта на Столичната община и с подкрепата на район „Искър”, продължава кметът, всяка година необходимите ремонти се извършват навреме и качествено. В програмата на селото за следващата година е заложено и цялостно преасфалтиране на отсечката от гара Искър до 
Бусманци.
Разбира се, кметът не е изненадан, че знам за трапезната вода „Савина” и нейния бусмански произход, но е изненадан от това, че не зная за проблемите с канализацията. Проблеми с отпадните води няма, защото няма… канализационна мрежа. Решението са септичните ями, но все пак това село е в чертите на голяма София, а сме в XXI век.
Голямата надежда на хората тук е, че през 2008 г. е направен идеен проект за канализация. За тази година са заложени средства този идеен проект да стане работен. Говорим за трасе за канализация, електротрасе и газификация. С едно копане. Стойността на проекта е за 36 млн. лв. и Валентин Спасов се надява, че след разговори с кмета на София Йорданка Фандъкова, със „Софинвест“, с хората, които се занимават с този проект, убеждението, че догодина наистина ще започне да се копае за канализация, ще бъде реалност. Не искам да го споделя, но и новата детска градина, и училището също са на септична яма. 
Присядаме за по кафе време и като виждат, че един с фотоапарат се придружава от техния кмет, няколко души присядат на масата ни и разговорът се отприщва в съвсем друга посока. Оказва се, че най-голямата болка на селото за този сезон е свързана с превратната представа за тях, която е наложило едно популярно шоу на частна телевизия. Става дума за проблемите на бежанския лагер край Бусманци. Телевизионерите доста фриволно приписали проблемите с правата на бежанците в общежитието на селото. Става дума за част от бежанците, някои от тях с криминални прояви, преминали нелегално през 5-10 граници… Измисленият проблем никак не е по сърце на бусманчани, защото общежитието е под друга юрисдикция, но признават, че сградата е реновирана според всички строителни изисквания и там явно се живее 
нелошо…
Лошо обаче изглеждат бившите казарми на Строителни войски, които са в съседство с лагера… Като че ли през тях е минало торнадо. Слава богу, че сградите вече са купени и идеята на новите собственици са там да израсне бизнес център, но кризата малко забавя инвеститорите. Идеята е всичко да се събори и на обширната територия да израсне високотехнологичен бизнес парк, логистичен център, складови бази.
Общо взето това е днешният ден на едно село накрая на София. Бусманци явно е случило на кмет, който наистина милее за селото си. Има нещо символично в това и историята го припомня, че първият кмет и първият даскал на селото са били от неговия род. Традицията е хубаво нещо.